Засаждат кладница върху дървени трупи на нивата. Това е само начин да се вземат едни пари от Европа, коментират специалистите

Хитра схема за точене на пари с проекти за производство на дървесни гъби върви в Родопите, алармират специалистите от бранша. Консултантски фирми, които се хвалят с як гръб на входа в “Разплащателна агенция”, обикалят планината и предлагат бизнес планове със сигурно одобрение по Мярка 112 - “Създаване на стопанства на млади фермери”. По мярката се взимат 25 000 евро на два етапа - половината при кандидатстването, а останалата част - при изпълнение на заложените в бизнес плана цели след третата година. Култивираните гъби заедно с калифорнийските червеи са единствените земеделски продукти, при които задължителните икономически единици за пресмятането на рентабилността на проектите, се пресмятат на квадратни метри, а не на хектари. Авторите на наредбата по Мярка 112 са заложили въпросния параметър заради тежките инвестиции, които фермерите правят за оборудване на стопанствата.При изграждането на гъбарниците има задължителните строително-монтажни дейности. Необходимо е още изграждане на климатични системи, вентилация, осветление и стелажи. Разходите за единица площ също са в десетки пъти по-големи в сравнение с останалите култури. Фермерите обаче се изхитрили и по съвета на консултантите кандидатстват за европарите с проекти за кладница, отглеждана на нивата.

  Това е дървесен тип гъба, която расте по каваците и пъновете на широколистните дървесни видове. По съвета на консултантите младите фермери използват технология от миналия век, популярна в Русия и някои азиатски страни. При нея стволове и клони се нарязват на трупи с дължина около метър и се заразяват с мицел. След дълъг инкубационен период (6 до 9 месеца) гъбата дава по една-две реколти от пънче. Това става напролет или наесен, когато условията в природата съответстват на необходимите за плододаването, обясняват специалистите. Тази технология обаче е любителска. Отглеждането на култивирани гъби по този начин няма нищо общо с целите на “Програмата за развитие на селски райони” - повишаване на конкурентоспособността на българското земеделие, икономическа жизненост и създаване на трайна заетост в сектора. Ето какво разказва по случая Величко Спасов, собственик на лаборатория за мицел: “Обажда се баба от Родопите и пита - момче имате ли семе за кладница”. Питам - какво семе, ние продаваме мицел за култивирани гъби. Жената обяснява, че внукът є имал проект и ще взима пари от Европа. Разбирам, че ще заразяват пънчета на нивата. Така фермерите отговарят на условията на наредбата и взимат пари по Мярка 112, но изпълняват проектите формално без никакъв икономически ефект. Не правят и задължителните инвестиции. Така само се пилеят пари, но тези проекти ще ни доведат нови бели от Европа”. От подобни заразени пънчета могат да се наберат едва 1-2 кг гъби, и то за две години. В един декар се събират не повече от 3000 пънчета и общият добив е колкото от един гъбарник с площ 300 кв. м за една реколта, чийто технологичен срок на отглеждане е не повече от 3 месеца”, обяснява Величко Спасов. Всичко по тези проекти е проформа и се прави само за да се източат парите от “Програмата за развитие на селските райони”, твърди специалистът.

Като цяло кладницата е изключително атрактивен земеделски продукт и заема около 14% от световното производство на култивирани гъби. У нас обаче тя няма традиция нито като ядивна гъба, нито като търговски продукт. С измамата по схемата “гъби на нивата” пък пропускаме възможността наистина да използваме ефективно еврофондовете, за да развием това производство, твърди Величко Спасов.

Всичко за развитието на сектора у нас и начина да се печели от производството на култивирани гъби четете в следващия брой на приложението “Агро”. 

Хранителна стойност (100 г) - кладница
Калории 34.5 г
Белтъчни в-ва 3.0 г
Мазнини 0.2 г
Въглехидрати 5.8 г
Сурови влакнини 0.9 г
Tиамин 0.5 мг
Рибофлавин 0.5 мг
Ниацин 10.9 мг
Желязо 1.5 мг
Натрий 83.7 мг
Калий 379.0 мг

Производството на различните видове култивирани гъби в световен мащаб 

32% култивирана
печурка
25% шийтаки
14% кладница 29.5% други гъби

Кладницата като търговска стока
Кладницата се търси все повече в страните от Европейския съюз. Продуктът има най-бърз темп на развитие в сравнение с останалите култивирани гъби. Само през последните 20 години производството є е нараснало с около 141%. Световните лидери в производството на кладница са Китай, Корея, Холандия, Италия, Полша, САЩ, Русия и Украйна. През последните години гъбата е много търсена в Гърция, където е позната като “плеуротос”. Много дребни производители у нас все по-често изнасят кладница при съседите. Цената на гъбата на едро на борсата в Солун е 2,50-3,00 евро. В Австрия, където кладницата също е добре приета, а дестинацията е възможна за родните производители, цената достига до 4 евро.

Биологична стойност

Консумацията на кладница доказано спомага за забавяне на процесите на стареене и намалява съдържанието на холестерол в кръвта.Това намаляване на холестерола се дължи на компонента мевинолин инхибиращ ензим - редуктаза, който се съдържа в плодните тела на кладницата и извършва биосинтеза на холестерола.